Разводът прекратява брака, но не разпределя сам по себе си жилището, колата и спестяванията. Те остават общи и след решението на съда.
А точно тук се правят скъпите грешки: пропуснат едногодишен срок, подценен принос, подписано набързо споразумение. Последиците се носят години, защото веднъж уредена подялба се променя трудно.
В тази статия обяснявам кое имущество е общо, кое е лично, кога единият съпруг може да иска по-голям дял и по кои пътища минава самата подялба.
СИО – какво е общо по закон
Ако не сте избрали друг режим с брачен договор, за брака ви важи законовият режим на общност – съпружеската имуществена общност (СИО).
Правилото е просто: вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, са общи на двамата съпрузи. Приносът се предполага – не е нужно да го доказвате.
Двете следствия, които изненадват най-много клиенти:
- Името в документа не решава. Апартамент, купен по време на брака и записан само на единия съпруг, по правило е общ. Табелката „моя кола, защото е на мое име“ не важи при развод.
- Приносът не е само пари. Работата в домакинството и грижата за децата са принос наравно с доходите. Съпругът, който „не е изкарвал“, не остава с празни ръце.
При развод общността се прекратява и се превръща в обикновена съсобственост – по правило при равни дялове, 50 на 50.
Кое не се дели – личното имущество
Извън общността, изцяло на съответния съпруг, остават:
- придобитото преди брака;
- полученото по време на брака по наследство или дарение;
- вещите за обикновено лично ползване и за упражняване на професия;
- придобитото по време на брака изцяло с лично имущество – например апартамент, купен с пари от продажбата на наследствен имот. Тук важи уговорката: трансформацията на личните средства трябва да се докаже, с документи за произхода и движението на парите.
Например: наследили сте жилище от родителите си по време на брака. То е лично. Продали сте го и с парите сте купили по-голямо – и новото може да остане лично, но само ако докажете веригата. Разбъркате ли лични и семейни пари по обща сметка, доказването се усложнява драстично.
По-голям дял – кога и в какъв срок
Законът позволява отклонение от равните дялове, но по изключение и в кратки срокове.
По чл. 29, ал. 3 от Семейния кодекс съдът може да определи по-голям дял на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия. Думата „значително“ се приема сериозно от съдилищата: обикновена разлика в заплатите не стига.
Отделно съпругът, поел изцяло грижите за децата, може да получи по-голям дял от вещите за отглеждането им, а по чл. 30 СК – и дял от стойността на определени лични вещи и вземания на другия съпруг, ако е допринесъл за придобиването им.
Критичното: срокът. Исковете за по-голям дял поради значителен принос и по чл. 30 СК се предявяват в срок до една година от прекратяването на брака. Пропуснете ли го, оставате при равните дялове, независимо колко неравен е бил реалният принос. Това е един от най-често изпусканите срокове в семейното право.
Спогодба или съдебна делба
Самата подялба може да мине по два пътя.
По споразумение
Най-евтиният и бърз вариант: уреждате имуществото със споразумението при развод по взаимно съгласие или с последващ договор между бивши съпрузи. Вие решавате кой какво взима, при каквито условия се договорите – съдът или нотариусът само придава форма.
Чрез съдебна делба
Когато съгласие няма, всеки от бившите съпрузи може да поиска делба по съдебен ред. Делбеното дело върви в две фази – първо съдът установява кой какъв дял има, после имуществото реално се разпределя: чрез разпределяне на вещите, изнасяне на публична продан или изкупуване на дял.
Съдебната делба няма срок – може да се иска и години след развода. Но е по-бавният и по-скъп път, а резултатът е по-малко предвидим от една добре договорена спогодба. Разликата в разходите между двата пътя съм разписала в статията колко струва един развод.
Семейното жилище и децата
Отделен въпрос, който често се бърка с подялбата, е кой ще ползва семейното жилище след развода.
Съдът може да предостави ползването на единия съпруг, като интересите на децата тежат най-много: когато родителските права са при единия родител, жилището обикновено следва децата. Предоставеното ползване обаче не променя собствеността – то урежда кой живее там, не чие е жилището.
За дълговете правилото е отрезвяващо: разводът не пренарежда отношенията с банката. Кредитът, изтеглен от двамата, си остава задължение на двамата, каквото и да пише в споразумението ви – то действа между вас, но не обвързва кредитора.
Кога да потърсите адвокат
Подялбата е мястото, където емоцията струва най-скъпо. Едногодишният срок за по-голям дял, доказването на трансформация на лични средства и структурирането на споразумението са все неща, които се правят правилно веднъж – или се плащат дълго.
Ако ви предстои развод с имущество за уреждане, разгледайте как работя като бракоразводен адвокат. Първата задача винаги е една: пълна картина на имуществото, преди да се подпише каквото и да е.
Често задавани въпроси
Жилището е на името на единия съпруг – общо ли е?
Ако е придобито по време на брака при законов режим на общност – по правило да, независимо от името в нотариалния акт. Изключенията са придобиване по наследство, дарение или изцяло с лични средства, което трябва да се докаже.
Делят ли се дълговете и кредитите?
Спрямо банката – не: тя запазва правата си срещу този или тези, които са се задължили. Помежду си бившите съпрузи могат да уредят кой поема вноските, а платилият повече може да търси съответната част от другия.
Има ли срок да поискам делба след развода?
За самата делба на съсобственото имущество – не, тя може да се иска и по-късно. Едногодишен срок от прекратяването на брака важи за исковете за по-голям дял поради значителен принос и за дял от лични вещи и вземания по чл. 30 СК.
Ако не се разберем за нищо?
Тогава пътят е съдебна делба: съдът установява дяловете и разпределя имуществото чрез възлагане или публична продан. По-бавно и по-скъпо е от спогодба, затова дори в тежък конфликт си струва да се търси частично съгласие.
